ПЍКОЛА

ПЍКОЛА ж. Муз. Пиколо1. — Надуй пиколата, бай Теньо! — тупна ме по рамото Шиньо Чернев и устната хармоничка потъна в шепите ми. ВН, 1961, бр. 2914, 4. Свирнята им [на шумките на габъра] не е една и съща: веднъж ще си помислиш: "локаринка е!", но след това ще ти се стори пикола. Н. Хайтов, ШГ, 14. Димяха огньове, слушаха се смехове, песни, свирни с цигулки, окарини, пиколи, китари и даарета. Н. Попфилипов, РЛ, 112.

Списък на думите по буква