ПИКОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍКО̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Който се отнася до пикоч или е свързан с пикоч. Пикочни камъни. Пикочни канали.

◊ Пикочна киселина. Анат. Краен, отпадъчен продукт на пуриновата обмяна в организма на човек или животно. Пикочната киселина се отделя с урината. Б. Койчев, Б, 89. Особено голямо е значението на бъбреците за очистването на организма от разпадните продукти на белтъчната обмяна — урея, пикочна киселина, креатин. Л. Митов и др., ВБ, 205. Пикочен мехур. Анат. Мускулест орган на отделителната система у човека и гръбначните животни, в който се събира отделената от бъбреците пикоч преди изхвърлянето ѝ от организма. В бъбреците се образува и отделя урината, а пикочопроводите, пикочният мехур и пикочният канал служат за отвеждането ѝ навън. М. Василев и др., ВБ, 233. Камък в пикочния мехур. Болести на пикочния мехур. Пикочни пътища. Анат. Съвкупност от анатомически образувания (бъбречни легенчета, канали, пикочопроводи и др.), чрез които се събира и отвежда от организма пикочта.