ПИКО̀ЧНИК, мн. ‑ци, м. Остар. 1. Пикочен мехур (Т. Панчев, РБЯд, 1908, 251).
2. Писоар. В обиталището [жилището] [има]: .. мивки, храчници, пикочници. Т. Шишков, ПХ (превод), 43-44.