ПИКОЧОГОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИКОЧОГО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Обикн. в съчет. Пикочогонно действие (въздействие). Мед. Действие (въздействие), обикн. на лекарство, което има за резултат изтласкването на пикочта от бъбреците и пикочния мехур навън от организма. Богатото съдържание на калий и почти пълната липса на готварска сол в гроздето обуславят неговото добро пикочогонно действие. ВН, 1965, бр. 4366, 2. В последно време тя [царевичната свила] стана обект и на официалната научна медицина като пикочогонно средство. ВН, 1959, бр. 2489, 4.