ПИКОЧООТДЕЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИКОЧООТДЀЛЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Мед. Физиологично свойство на бъбреците да отделят пикоч, урина. Пикочоотделянето у децата се подчинява на същите физиологични закономерности както у възрастните. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 86. Попадайки при раждането си в съвсем нова за него среда, новороденото започва постепенно да се приспособява към нея; функциите на външните лигавици, кръвообръщението и пикочоотделянето, дишането .. се приспособяват сравнително бързо. Пр, 1954, кн. 1, 27.