ПИЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЛА̀ ж. Инструмент във вид на назъбен, грапав продълговат стоманен къс за изстъргване или изглаждане на железни, дървени и други предмети. А какво ли нямаше в яхтата на плантатора! Десет бойни и три ловджийски пушки .., дърводелски и ковашки сечива — чукове .., пили, триони, пелки и какво ли не. М. Марчевски, ОТ, 220. Маринчо изнесе от шатрата разни чаркове и седна кръстато на сламата пред огнището. Извади ножле и пила, зачовърка гладкото, украсено дърво. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 482. По масата бяха разпилени какви ли не инструменти — пили, чукове, свредели, отвертки. П. Проданов, С, 6. Между подковата и мотиката напипа пила, вместо дръжка на единия ѝ край бе забучена какалашка. С тая пила той точеше бичкията си. Й. Радичков, СР, 126. // Подобен инструмент в умален вид, който се използва за естетично оформяне на ноктите; пиличка.