ПИЛАФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЛА̀Ф м. Ястие от сварен ориз с подправки, залят с масло (характерно за турската кухня). — Ти, Георге, си хубав човек и заслужаваш да се настаниш в Мохамедовия рай, където всичките правоверни покойници ядат пилаф и пият шербет. А. Каралийчев, ПГ, 109. Разнасяха се миризми от пържени риби.., от подлучена яхния, от облян с масло пилаф — тогава ястие рядко и скъпо. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 40. Няма никакво съмнение, че до падането ни под турско робство оризът не е бил отглеждан на нашите земи. Той явно е бил пренесен у нас от турските поробители, за които отдавна пилафът станал национално ядене. Сл. Петров, РКХО, 46. Под влияние на турската национална кухня се появяват "тежката червена запръжка" с много мазнина.., тежките сладки десерти, като малеби,.., сутляш, пилаф. Л. Петров и др., БНК, 23-24. С лаф не става пилаф. Послов.

◊ Ще ти хапна от пилафа. Диал. Ще бъда, ще присъствам на погребението на някого.

— От перс. през тур. pilav. — Друга (остар.) форма: пиля̀ф.