ПИЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЛЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал.-гальов. от пиле. Една квачка с малки топчести пиленца се появява отнякъде. Й. Йовков, АМГ, 199. — Сложих им вечеря: имахме пиленце и яйца, и много добро винце. Ив. Вазов, Съч. ХII, 15. Те [щъркелите] ходеха заедно по ливадите, по мочурите .. Само когато женската мътеше или когато пиленцата им бяха още голички, един от двамата стари домакини сам отиваше да търси храна, а другият стоеше на гнездото. Елин Пелин, ПР, 77. Между голите клончета на сливата съзирам сивичко едно пиленце. Т. Влайков, Пр I, 192. Веселото и невинното пеене на пиленцата посрещнало пробуждението на великата природа. Л. Каравелов, Съч. II, 91.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. Их, Боже, не мога от работа да дойда, да повидя децата — пиленцата ми. Елин Пелин, Съч. II, 16. — Пенчо, обичаш ли ме? Нали ме обичаш? — Безкрайно, пиленце. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 111. — О, Отело, здрасти, здрасти, пиленце. Ал. Константинов, БГ, 130.