ПИЛЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЛЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. пиля̀х, прич. мин. св. деят пиля̀л, ‑а, ‑о, мн. пилѐли, прич. мин. страд. пиля̀н, ‑а, ‑о, мн. пилѐни, несв., прех. 1. Правя да се разнесат на различни страни, обикн. дребни, малки неща (прах, листа, шума и под.); пръскам, разпръсквам, разпилявам. Лек ветрец дигаше облаче прах по пътя и го пилееше над зелените ниви. К. Петканов, БД, 60. Всички, които наемаха Герган да им коси ливадите, оставаха много доволни — той режеше като с бръснач ниско и гладко и не пилееше сеното. К. Калчев, ЖП, 140. Цигарите се палеха една от друга, пилееха пепел наоколо и се стъпкваха с крака. С. Чилингиров, ХНН, 165. Вихър свири в сънните тополи / и пилее сухите листа. Хр. Ясенов, Събр. пр, 28. Вий вятърът. Пилее ти косите. В. Раковски, ППС, 75. ^● Обр. Шрапнелите се разпукват от самите дула на оръдията, блесват огнени светкавици и железният дъжд на картеча шиба право в лицето на веригите, блъска ги и ги пилее като вихрушка. Й. Йовков, Разк. II, 217. Всичко ликува, всичко се радва / на месец май, / а той пилее лъчи и цвете / и сам сияй. Елин Пелин, ПБ, 49. Посред видения и пара / пилее слънцето зари. Хр. Ясенов, Събр. пр, 67.

2. Прех. Изразходвам, харча много и без нужда, неразумно, без полза, обикн. нещо ценно; пропилявам, пръскам, губя, разхищавам. Не беше ни най-малко стиснат, макар че като всеки разумен човек не обичаше да пилее напразно пари. В това отношение [Сашо] никак не приличаше на баща си, по-скоро на своя дядо. П. Вежинов, НБК, 142. А той,.. за какво ли мислеше той [архитектът] в такава нощ? .. Или пилееше младата си сила в леглото на чуждата жена? Бл. Димитрова, ПКС, 146. Ж. Кокто, най-модният в онова време младеж, пилееше своето пъстро като опашка на паун дарование във всички изкуства: поезия, живопис, театър, пиеси за балет и есета. К. Константинов, ППГ, 212. Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, / за̀лудо пилееш дни и нощи, / Божий свят ти станал, казваш тесен. Е. Багряна, ВС, 33. Мъдри събират, луди пилеят. П. Р. Славейков, БП I, 276. пилея се. I. Страд. — Защо трябва в К... да се издава списание? Пишете, превеждайте — ние ще го печатаме. Какъв смисъл да се пилеят пари на две места. Ем. Станев, ИК I и II, 152. Сляза ли от него [кораба], ще бъда господар, додето плащам .. а щом парите са условие да бъдеш свободен, то каква ти е тази свобода, тъй като богатствата се печелят и се пилеят? Д. Добревски, БИ, 225. пилее се. II. Безл. от пилея (във 2 знач.). Получавах 500 лева месечно и все отгоре тях правех и дългове... За нищо не мислех! — Но в столицата е друго, Попов, — има как да се пилее. А. Страшимиров, Съч. I, 70.

ПИЛЀЯ СЕ несв., непрех. 1. Отивам някъде, отсъствам, без обикн. да се знае къде съм и колко време няма да ме има; губя се, изчезвам, изгубвам се. Омер Пазвантоглу рядко се отбиваше при жена си, повече го нямаше в Кирза, никой не знаеше къде се пилее и за какво. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 145. Допреди години .. Али ще подкара от сутрин магарето и козата и цял ден ще се пилее из планината, ако баща му не го схока да дойде да му помага на нивата. Вл. Полянов, БВП, 14. Най-страшното е обаче, че бригадирът си е избрал за профотговорник своя приятел — Хулигана,.. Хулигана може дори да не идва на работа, пилее се, но никой дума не му казва. Й. Гешев, ВТ, 69.

2. Обикн. мн. Отделяме се от групата, множеството и под., отиваме на различни страни, тръгваме в различни посоки; пръскам се, разпръсквам се, разпилявам се. Обърна се [Евлоги], за да се усмихне на другарите си и да им махне ободрително с ръка, но остана поразен: колоната им се беше разпръснала на малки групички и тия групички бързаха за някъде, пилееха се на различни страни. А. Гуляшки, Л, 176. — Хайде, момчета, разпрягайте конете и се прибирайте към площада. Не се пилейте много като орехи по баир, ами стойте тук. В. Нешков, Н, 427.

3. Обикн. мн. За еднородни неща — разпространяваме се на различни страни, в различни посоки; пръскам се, разпръсквам се. Небето над нея беше съвсем черно и като кървав сняг, пилееха се и танцуваха там искри от пожара. Й. Йовков, Разк. I, 128. След него вървеше момче. То носеше бяло котле, което се полюляваше в ръката му. Понякога от него се пилееха водни пръски. П. Стъпов, ЖСН, 261. А вън, на улицата, се пилееха около продраната кърпа хвърлените рубли и пендофранци. Ст. Чилингиров, ХНН, 226. Имаше ниски и набити хора, като малки мечки и високи и напети, с орлов нос и с дълги черни коси, които се пилееха по плещите им на едри смолести къдри. Ст. Загорчинов, ЛСС, 86. Доста дълго гледахме как облаците се късаха и раздираха,.., пилееха се на големи парцали из клисурата и даваха друг образ на картината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 147. Те [търговците] свиват на кравай кервана, запалват по средата му буйни огньове с вършини и сухари, донесени от гората,.. Димът на огъня се пилее ниско над тях, разкъсван от острия студен вятър. Ст. Чилингиров, ХНН, 81.

4. Прен. Изразходвам се напразно, без полза и неразумно; прахосвам се, хабя се, губя се, попилявам се. Престараваше се [шофьорът] да пести гориво, за да спечели съревнованието. Той умееше да гони своята главна цел, без да се пилее. Бл. Димитрова, ПКС, 14. Работиш, блъскаш се и се мъчиш, а нищо

определено не излиза, не виждаш резултатите на труда си. Всичко се пилее и губи незабелязано, приема се като задължение. Й. Йовков, Ж 1920, 138. Пилееше се бейският имот, топеше се. Петко бе решил да върне злото, да даде поука на всичките си душмани. Ст. Сивриев, ПВ, 139.

5. Прен. За звук, глас, шум и под. — преставам да се чувам; губя се, изчезвам, изгубвам се. Понякога дори гласът на даскала се пилееше, преди да стигне до ушите ти и тогава ти неволно пресмяташе какво още имаше да свършиш до края на деня. Н. Никифоров, ПВ, 139. Петканов продължи да вика и на двора, но там гласът му звучеше по-глухо, пилееше се и не стигаше до килиите. К. Калчев, ЖП, 431.

6. Разг. Само във 2 л. пов. За изразяване на подкана да се напусне определено място; махам се. — Зарежи тая глупава служба, стига си скитал по градовете.. Да сме някои сиромаси, да нямаме нищо, върви — пилей се. Елин Пелин, Съч. III, 43. — Вие ще запалите училището! Пилейте се оттук! Ив. Вазов, Съч. Х, 158.

— Друга (диал.) форма: пелѐя.