ПЍЛИЧКА

ПЍЛИЧКА ж. Диал. Вид детска игра, при която заловените на дълга редица едно зад друго — след "квачката", деца ("пилета‑

та") се пазят да не ги откъсне от нея детето в ролята на орел, ястреб (пиляк). В двора у тях билюк деца играят на пиличка. Една дълга редица момчета и момичета, заловени едно зад друго, се извива и кърши като змия. Това са пилците. Начело на редицата едно тънко-височко момиче .. Това е квачката. Пред квачката е орелът. Той подскача и налита да иде към опашката на редицата и да залови последното пиле. Квачката го не пуща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 185.

ПИЛЍЧКА

ПИЛЍЧКА ж. Умал. от пила̀. Всеки един от тези ключове бе отново дело на ръцете му. .. Пиличката бе изглаждала с любов острите им гънки и причудливи извивки. З. Сребров, Избр. разк., 146-147. Госпожица Теменужка извади от чантичката си всевъзможни кутийки, ножички и пилички и почна да се приготвя за първата среща. Д. Калфов, Избр. разк., 210.

Списък на думите по буква