ПИЛОТИНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЛО̀ТИНИ мн., ед. (рядко) пило̀тина ж. Остар. и диал. Метални стърготини. Ако да топнем магнитна пръчка в съд, пълен с железни пилотини (..) и побъркаме, то щем видим, че пилотината ся охваща на края най-много, а по-малко към средата, а пък в самата среда никак ся не охваща. Й. Груев, Ф (превод), 154. Ако земем да изпилим тучево [желязно] нечто, то пилотините щат бъдат трошици от туч. Й. Груев, Ф (превод), 12.