ПИЛЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЛЯК¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ляка, м. Остар. и диал. 1. Вид ястреб, обикн. голям, който напада пилета, кокошки, патки; герак, усорлица. Орелът яде овци, сърни и зайци; пилякът кокошки и патки. П. Р. Славейков, ПЧ, 11. Я погледай, синко,.. — и виж онази квачка с малките пиленца. .. Когато пилякът [ястребът] ся вие по въздуха над тях .., будното ѝ око ги занича, и тя прибира пиленцата си под крилете си. Пч, 1871, кн. 2, 19. Наченал да долетава пиляк (усорлица), птица, посветена Марсу, и да принося на децата месо. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 252-253.

2. Детска игра пѝличка. На "пиляк" играят и момчетата, но повечето е момичешка игра. СбНУ VI, 221. Щом се загледа квачката нанякъде, гъркинята [ястреб, геракиня] ѝ грабва пиленцето и побегва; всичките скачат тогава да гонят гъркинята и да викат: "Дю-у-у! Дю-у-у! Гъркиня! Гъркиня! Пиляк! Пиляк!.. Играта се свършва. СбНУ VI, 222.

— Друга форма: пѝлек.

ПЍЛЯК², мн. ‑ци, след числ. ‑ляка, м. Диал. Неразтрошена напълно черупка от яйце, от което се е излюпило пиле.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.