ПЍНВАМ

ПЍНВАМ, ‑аш, несв.; пѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. Пийвам. В неделя отива у някого на гости, за да поопита греяната и да пине кавенце. Л. Каравелов, Съч. II, 4. Панчо стана, излезе до вънка, пина малко водица па пак излезе. Т. Влайков, Съч. II, 135. Та си пущи [Марко] три синджире робе / и секому по жлътица даде — / кой е гладен, лебец да си купи, / кой е жаден, вино да си пине, / та па секи дома да си иде. Нар. пес. СбНУ LХIV, 32. Кой ка мине по друмове, / кой ка мине, да намине, / да си седне на сенчица / и да пине студна вода. Нар. пес. СбНУ LХIII, 492.

Списък на думите по буква