ПЍНИЯ

ПЍНИЯ ж. 1. Иглолистно вечнозелено дърво с чадъреста корона, разпространено широко в Средиземноморието; италиански бор. Pinus pinea. Ясен и мразовит ден свети над тоя град [Марсилия] с чинари и пинии. К. Константинов, ПЗ, 104. В манастира "Света Катерина" вечеряхме под една огромна пиния, за която казваха, че била посадена преди пет или шест столетия. А. Каралийчев, С, 88. Нитче е имал обичай почти всеки ден преди пладне да се скита по дивия път от Рапалло към Цоали нагоре, покрай безмълвните пинии и пред изгледа на простряното в далнини море. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 13. В този пояс [субтропичен] растат главно вечнозелени растения: кипарис, пиния, вечнозелен дъб и др. Геогр. VI кл, 30. У нас пинията се отглежда като декоративно дърво само в Евксиноград поради слабата си студоустойчивост.

2. Стълб от газове и пепел, издигащ се над кратера на вулкан след изригването му, който наподобява по форма короната на това дърво. Димният стълб [от газове и пари] се разстила бавно на известна височина във вид на черен облак. .. Този димен стълб твърде много напомня формата на италианския бор — Pinus pinea, поради което е бил наречен пиния. Гр. Николаев и др., ОГ, 88.

— От лат. pinus 'бор' през ит. pigna.

Списък на думите по буква