ПИНТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИНТЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. и ж. Простонар. Скъперник. — Виж, тоя дрът пинтия — вариклечко, за две пари свещ запали, а метани до земята прави, метаните са без пари. Ив. Вазов, Съч. VII, 3. Стринка ти, нали я знаеш каква е пинтия.., не ми дава да си попийвам, колкото ми душа ще. Т. Харманджиев, КВ, 532. Френският крал .. беше известен пинтия. В. Мутафчиева, СД, 185. Но нали ги знаете там какви са пинтии. .. ще ѝ платят хотела, храната и толкова. Няма да се сетят да ѝ дадат малко пари на ръка. Черемухин, П, 52. Ще питам баба Тропла. Тя е пинтия и да ги [парите] е намерила, мъчно ще се извадят. Ама да попитам — каза Кольо и се завтече към къщата на старата си съседка. Ц. Церковски, Съч. III, 217.

— От тур. pinti.