ПИОНЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИОНЀР м. 1. Лице, което проправя някакъв нов път в областта на науката, изкуството, културата, поставя начало на някакъв вид човешка дейност. — Всяка млада страна, във всички области има пионери. Не всички достигат щастлив живот. В. Геновска, СГ, 253. Константинов бе пионер на туризма в България. Г. Бакалов, Избр. пр, 307. Сам Добри Христов имаше съзнание, че е само пионер в неразработената още музикална нива. Ст. Грудев, ББ, 33. Все пак не трябва да упрекваме тези първи изследователи .. — та нали именно на тези първи пионери лекари, физиолози и биолози ние дължим поставянето на основите за сериозно научно изследване на мозъка. Ц. Цанев и др., ЧП, 108-109.

2. Остар. Член на детско-юношеска организация в бившите социалистически страни. През площада минаваха пионери с червени връзки на гърдите. М. Марчевски, П, 104. Почнахме да копаем дупки и да садим, а пионерите тичат, носят вода от реката и поливат. В. Бончева, АП, 85. Съществуваше ритуал при получаване на червените връзки от пионерите.

3. Остар. Воен. Военнослужащ от специализирано военно подразделение, натоварено с функцията да строи, поправя или укрепва пътища, мостове и под. за настъпващите войски, да отстранява преградите, телените

мрежи пред тях и др. под. Минахме по построения от пионерите мост. Те чакали нас, за да го съборят и приберат. М. Кремен, Б, 89. По стоманените тела на танковете от време на време плющяха и картечни снопове, отправени по следващите ги пионери и пехотинци. НА, 1959, бр. 3437, 2. Полазват пионерите в мрака / и мрежи телени със пъргава ръка / те бързо-бързо режат, проходите ширят. К. Христов, ЧБ, 371.

— От фр. pionnier.