ПИОНЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИОНЀРКА ж. 1. Жена пионер (в 1 знач.). Елена Мутева е една от пионерките на българската женска поезия до Освобождението.

2. Остар. Момиче пионер (във 2 знач.). Големият преглед на пионерската художествена самодейност се открива! .. Стройна пионерка с плитки излезе на сцената, за да обяви програмата. Л. Галина, Л, 37. Зрялата гимназистка вече не приличаше по характер на скромната пионерка. Тя заживя с други мисли, с друг свят. Кр. Кръстев, К, 42. Пееха две немски пионерки / песен за мира, за радостта. Ас. Босев, ВМД, 145.

3. Остар. Пионерска връзка (като част от униформата на пионерите). Преди всеки пионерски сбор обличаше бяла блуза и под яката връзваше изгладената пионерка.