ПИОНЀРЧЕ

ПИОНЀРЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. Умал. от пионер (във 2 знач.). Залите са пълни с хора... В един ъгъл група пионерчета — русокоси малки девойчета — са заобиколили младата си учителка. Н. Фурнаджиев, МП, 17. Ръководителката произнесе развълнувано кратко приветствие, после пионерчетата изпяха две песнички и му вързаха на врата червена пионерска връзка. А. Гуляшки, ДМС, 49. — Ще наредя на ловци да не ги [птиците] бият, нека се развъдят. Биенето им сега е забранено по закон, но да не се случи някой бракониер... Пазете ги и вие, пионерчетата. П. Славински, МСК, 89.

Списък на думите по буква