ПИОРЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИОРЀЯ ж. Мед. 1. Отделяне, изтичане на гной.

2. Стесн. Възпаление на венците, свързано с отделяне на гной от зъбните алвеоли и с разклащане на зъбите; пародонтоза. Зъбите му падаха от пиорея и поради това Хатипов фъфлеше. Ем. Станев, ИК I и II, 249. Туберкулозата, сифилисът, пиореята, анемията, авитаминозата и особено злоупотребата с кокаин подриват организма на индианеца. Е. Николов, П, 50. Пародонтозата, позната сред народа под наименованието пиорея, е широко разпространено заболяване, характеризиращо се с възпалителни и дистрофични процеси в околозъбните тъкани. ВН, 1961, бр. 2956, 4. Пиореята .. е болест, при която освен кървене и гноене на венците при по-тежки форми зъбите се разклащат. ВН, 1955, бр. 190, 2.

— От гр. πύον 'гной' + ρ}ή 'течение'.