ПИПА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЍПА1 ж. Стара мярка за вместимост на течности в Западна Европа с различна стойност за различните страни (във Франция — 390 и 630 л, в Испания и Португалия — между 534 и 566 л, в Англия — 477 л).
— Исп. pipa. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.
ПЍПА2 ж. Техн. Желязна тръба с дължина 1- 1,5 м, снабдена с дървена ръкохватка, която се използва за формуване на куха стъклария чрез духане. Формуването на стопената стъкломаса се извършва ръчно или машинно по един от следните методи: 1. Издуване. То се извършва ръчно със специална желязна тръба-пипа (лула), с края на която се взема малко стъкломаса, охлажда се върху желязна плоча и се издува на малко мехурче (фуска). Н. Николов, М, 276.
— От англ. или фр. pipe 'лула'.
ПЍПА3 ж. Зоол. Род от семейство безопашати земноводни, обитаващ тропиците на Южна Америка, обединяващ пет вида дебелокожи жаби, които носят яйцата си и новоизлюпените жабчета в специални ямички по кожата на гърба си. Pipa Americana. Друга много интересна южноамериканска жаба е "пипа пипа". При нея женската носи яйцата си и новоизлюпените ларви в особени ямички по кожата на гърба си. К, 1964, кн. 9, 10.