ПИПАЛЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИПА̀ЛЦЕ, мн. ‑а̀, ср. Умал. от пипало. Една уморена пчела кацна върху ръката на Каменов. На задните ѝ крачета тежеха две жълти топчици цветен прашец. Като си почина, тя приглади пипалцата си и хвръкна. П. Бобев, ГЮМ, 6. Отворих внимателно малкото капаче на кутийката, издърпах за пипалцата първото щурче, което се показа като дяволче из тясната тръбичка. Д. Калфов, ИТШ, 121. Хищници има и сред гъбите. Те разпростират малки пипалца, в които се омотават и загиват микроскопичните червеи. К, 1967, кн. 7, 22.