ПЍПАНЕ

ПЍПАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от пипам и от пипам се. Милвам го [кучето] по ушите, меки на пипане като коприна. Й. Йовков, (превод)З, 1937, бр. 5423, ХIХ. — Ние покосихме, ами да видим жетва как ще изкараме. Не се върна синът ми да ме отмени — пък трябва пипане, тичане. П. Тодоров, И I, 96. Трябваше ли да се намесват външни хора в една работа, дето е нужно извънредно деликатно пипане? М. Кремен, РЯ, 136.

ПЍПАНЕ

ПЍПАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пипам се; пипкане.

Списък на думите по буква