ПЍПВАМ

ПЍПВАМ, ‑аш, несв.; пѝпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пѝпнат, св., прех. 1. Пипам (в 1 знач.) веднъж или няколко пъти; докосвам. — Женен ли сте? — Не — сви дебелите си черни вежди Вардарски и пипна едва-едва черната превръзка на сляпото си око. Д. Талев, ПК, 41. То тикна към нея двата сомуна великани и започна със запъване да хвали стоката си: — Пипнете ги, още са топли. Г. Русафов, ИТБД, 158. Пипна [Поробителят] с ръка брадата си и застана като истукан. Д. Фучеджиев, Р, 114. По едно време, слънцето, както си грееше, събра криле и кацна до мене. Посегнах да го пипна за елмазените му дрехи, а то се търкулна като пшеничена погача надолу към вира. К. Петканов, СВ, 109. Никой досега не смееше да пипне тези вестници и книги, защото от две години околийският началник се канеше да ги прегледа, да ги прочете и проучи. Г. Караславов, ОХ II, 209. У пъстрата люлка си спеше детето. / Пристъпи [майката] до него, ръчиците крехки / целуна и гушката пипна със пръстче. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 30-31.

2. Прен. Разг. Обикн. св. Извършвам, правя нещо, свършвам някаква работа; действам. Като стъпи мъжки крак в запустелия двор и като пипна женска ръка в преправената плевня, всичко се измени, като че ново слънце грейна там. Г. Караславов, ОХ II, 13. Па баш и да можеше да работи, тя пак нищо не би пипнала тоя ден, защото беше един от горещниците, а през горещниците баба Митра и игла не би уденала. М. Георгиев, Избр. разк., 164. Ако ги [войниците от елитната част] гледаш отгоре — сръчни са, каквото пипнат свършват и пипето им сече за цял взвод пехотинци, но не е там работата. Лошото е, че са разпасани. П. Вежинов, ВР, 76. — Вярно е, че като всяко младо момиче и тя [Софка] е малко неопитна в домакинската работа, но ще се научи. .. — Не, аз няма да я оставя нищичко да пипне. Слугиня ще ѝ взема, готвачка. Св. Минков, РТК, 103. Вече ми се, майчице, доплака, а пък всичко все на мене чака. Аз да пипна, вредом аз да мина — Боже мили, да не съм машина! А. Разцветников, ОНН, 59. Младата булка обича да си поспива до обяд и нищичко не пипва в кухнята. // Разг. Залавям се, хващам се да правя нещо, да работя над нещо, за да го свърша добре, с умение, майсторски. Нивата още не беше изорана, тук-там се мержелееха зелените петна на упорития троскот. Ех, да му падне на него, да я пипне той — троскот ли? Дявол няма да се свърти вътре! Г. Караславов, Избр. съч. I, 321. — С този бойлер ние от комунални услуги трудно ще се спра‑

вим, но ако аз го пипна вкъщи, веднага ще се оправи. Ст, 1968, бр. 1175, 3.

3. Със същ. за назоваване на инструмент, уред и под. Залавям се, хващам се, обикн. с усърдие да върша някаква работа, с помощта на инструмента, уреда, означен със съществителното. Доко нищо не казал, само се изправил, подпрял брадвата на коленете си, свлякъл горната си дреха, възпретнал ръкави, плюл си в шепите, че като я пипнал пак, развъртял я със страшна сила. Чудомир, Избр. пр, 27. Милю слуша припевите ѝ, слуша ги, па току една есен запретна ръкави, пипна копача, влезе в килера и подхвана. Тогава старата още по-силно се разрева, очите му щеше да извади: "Остави, ще бутнеш къщата." Г. Караславов, Тат., 197. После пипна широката лопата, която побираше цяла кофа въглища и започна да хвърля сръчно, но внимателно. .. Огнярят хвърляше така, че да се получи равномерен пламък навсякъде. Ив. Бурин, НП, 41. И го прати в четата, която работеше на големия водосток. .. Запали се оня ми ти бай Марчо, щом пипна търнокопа. А. Каралийчев, НЗ, 149. Обр. Имаме само една грешка: изпуснахме юздата на раята. Да пипнем ние пак тая юзда, да я вземем здраво в ръката си, пък ела да видиш! — И той завъртя наоколо кръгли очи, сложи ръка върху оръжието си. Д. Талев, ПК, 291. // Хващам, улавям здраво, обикн. оръжие, някакъв твърд предмет и под., за да застрелям или ударя някого или само за да го сплаша; докопвам, сграбчвам, грабвам. Тука дойдоха 40 войници, наши, словашки войници, тисовци. .. А руският [партизанин], измъкнал пистолета в едната ръка, а с другата пипнал автомата, се изправи точно в средата им и направо взе да ги псува. Г. Караславов, Избр. съч. III, 282. Бърже от кревата рипна, / чехъла в ръката пипна / и във своя женски бяс / мъжа си наби тогаз! Хр. Смирненски, Съч. II, 7. А ни предстои сражение! / Зад дърво се понаведох / и — картечница съгледах. / — Ех, картечнице, да мога / да те пипна, после — огън! Ас. Босев, ДО, 23.

4. Прен. Разг. Обикн. в мин. с отриц. не и със същ., назоваващо инструмент, устройство и под. Не съм употребявал, не съм използвал някакъв инструментът, уред, устройство, предмет, означени със съществителното, защото не умея да си служа с тях или защото не са ми били познати изобщо. Най-напред запалиха къщата на леля Цана, запалиха и дома на бай Иван, застреляха като куче младия даскал, който не беше пипнал пушка, а само превързваше ранените в училището. П. Здравков, НД, 239. Сърп и ръкойка не беше пипвал през живота си, а сега трябваше да помага на родителите си да ожънат голямата нива.

5. Прен. С отриц. не. Разг. Причинявам вреда, злина, неприятност, щета на някого; навреждам, засягам, докосвам. Дадоха му най-после от края на блока [земя]. — Хее, тука може вече да векуваш, да си царуваш, никой няма да те пипне! Ст. Даскалов, ЕС, 52. Ганка пребеля като платно и изпищя. .. — Да не сте пипвали детето!... — извика дрезгаво ковачът. З. Сребров, Избр. разк., 62.

6. Прен. Разг. Задържам, хващам някого, когото преследвам и който обикн. се укрива; залавям, улавям. Внезапно в ключалката зашумоля ключ. .. Не може да бъде друго — крадец! .. Бившият майор бързо съобрази — най-добре ще бъде да го дочака да влезе вътре и след туй да го пипне! П. Вежинов, СО, 140. — Но в града не се връщам. — Разбира се, не, то значи да те пипнат веднага, особено след последната случка. Трябва да са изпоарестували где кого хванат. П. Спасов, ХлХ, 56. — Че какво ще правиш самичък сред тоя пущинак? — Ще загинеш още тая нощ! — Съгледвачите на Момчила веднага ще те пипнат! О. Василев, ЗЗ, 59. Избягал бил из затвора един, арестантин, де... Хванали му дирите насам. .. — Четири-пет тайни пуснали да го ловят... "То, ний, кай, че ще го пипнем, то е сигур, ама да знайте, кай, ако доде из вашите лозя, тозчас да обадите в буковския участък". К. Константинов, СЧЗ, 151. Смъкнал се един старшия, охраната на околийския, викнал пъдаря от селото, пипнали Сокол, та в мазето на общината. Кр. Григоров, Р, 37. // Разкривам, че някой извършва нещо незаконно или неморално, за което следва да бъде наказан, да отговаря. — Ти да не си сторил някакъв золум, а? И сега да те е страх, че ще те пипнат и обесят? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 36. Аз съм без патент, ама сѐ съм на страх — кога ли ще ме пипне финансовият. Т. Влайков, БСК II, 178. Мъжът ти е наивен добряк. .. Но ако те пипне някой ден, може и да те пребие. М. Грубешлиева, ПП, 95. // Прех. и с предл. за. Разг. Хващам здраво с ръка някого (за ръцете му, за дрехата му и др.), задържам го насила, обикн. за да го накажа, санкционирам; залавям, улавям. — Ето го! Виж го, господин кмете, гроздобер правил, келеша му с келеш! .. — Добре, добре! Остави окършените стъбла там зад вратата, заключи в зимника момчето и иди кажи на баща му да дойде веднага. .. Пъдарят струпа издънките на пода, пипна хлапето отново за ухото и го повлече навън. Чудомир, Избр. пр, 120. В същия миг той [човекът] се изправи, погледна колата, която отфуча, после — ожулените си длани и докато се опомни, двама души го пипнаха за ръкава и започнаха да викат полиция. М. Грубешлиева, ПП, 113. — Защо си се търкал отзад? — Така... Няма да кажа! — измънка Илийчо и го загледа тревожно. .. — Казвай да не изядеш ти боя! — пипна го за яката Йорго. П. Славински, МСК, 27-28.

7. Прен. Разг. Успявам да хвана, уловя, задържа, обикн. птица, животно, риба при лов или риболов. Тя [Лиса] изяде гащатия петел! И две ярки отмъкна... Сега е хвърлила око на патенцата, които баба Тодора е отвъдила у дома. Но аз ще я пипна с този капан! А. Каралийчев, ТР, 33. Чакай, чакай... Там се завъртя едно сомче. Да си запомня това място, че утре да го пипна тъдява... Те, сомовете, са хитри, ама не отиват далеко с хитрината си, много ги мързи. Н. Стефанова, РП, 50-51. Хората, както се чува, мъкнели шарани, бели риби, защо пък да не пипна и аз някой и друг екземпляр? Д. Калфов, ИТШ, 93-94. Месце да има на трапезата му, па ако ще да е от умряло — такъв беше дядо Слави Шерденя. .. И жълтият котарак подушва даже, кога му е криво, и бяга чак на керемидите, защото, кой знае, ако го пипне дали няма и него да заколи и опече на скарата. Чудомир, Избр. пр, 41.

8. Прен. Разг. С определена цел намирам някого и чрез хитрост го придумвам да направи, да извърши нещо, което е изгодно за мен или за някого. Когато има нужда, винаги умее да пипне някой големец да му свърши работата. △ Разбраха, че е паралия и го пипнаха да ги черпи.

9. Прен. Разг. Само 3 л. ед. За болест — правя някой да се разболее, развивам се, проявявам се у някого. — От какво е болен Никола? .. — Пипна го маларията. Ем. Станев, ИК I и II, 161. — Той позагази. Умря му наскоро момчето... Пък и него една бъбречна болест го е пипнала. Г. Караславов, Избр. съч. I, 290. Твърде много кръв е загубил, та го е пипнала треската, тригодишната... Ако изтрае до три години, ще го остави, белким стане тогава от него човек. Д. Рачев, СС, 270. — До гуша влизах у реката, да ти нагреба по-убав песък... — програчи моят благодетел. — Пак добре, ако не ме пипне някоя охтика. Тонич, ГЗМ, 56. // Придобивам някакво заболяване. — Пипнах го [фарингита] по корабите — каза той, докато обираше с лъжичката останалия по дъното на купичката сладолед. Г. Друмев, УКР, 36. Стамен доведе лекар: преслуша я,.. Лекарят го изгледа сърдито: — Защо сте чакали толкова време? Хубава пневмония е пипнала! Г. Райчев, ЗК, 216. Охтичав!.. Първия път, когато чу [Замбин] тази дума усети как изстива: нима е пипнал охтика! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 552.

10. Прен. Разг. Сгодявам се или се оженвам изгодно, обикн. за партньор(ка), който (която) ме превъзхожда (по хубост, образование, материално положение и др.). — А бе, Бранков се сгодил? — .. — Пипна хубава мома Бранков. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 23. Савка пипна шлосер със средно образование. К. Калчев, СТ, 17.

11. Прен. Обикн. след частицата или съюза да. Разг. Вземам с хитрост само за себе си нещо, към което силно съм се стремял, обикн. без да съм го заслужил с труд, по честен път; докопвам2, докачам1. — Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много, само две години, две годинки само да ме остават управител или оценител на митницата. Ал. Константинов, Съч. I, 211. Тъй като той я прибра да я гледа, по закон можеше да вземе нещо от имота ѝ след нейната смърт. Но Киро .. искаше да пипне всичко, което е на нейно име, всичко, което не е спорно и да го пипне още сега, незабавно, докато още старицата можеше да ходи. Г. Караславов, ОХ I, 21. — Какво искате — .. — Нали немците ни въоръжаваха! Пробутаха ни де що имат фурда, а на нашите управници какво им беше — да пипнат комисионната. П. Вежинов, ЗЧР, 46. — Чорбаджиите са решили да почнат на десети, но нашият ще ги изиграе и ще пипне пак най-хубавия тютюн. Добре намислено, а?... Д. Димов, Т, 167.

12. Прен. Разг. Вземам за себе си нещо, като си го присвоявам или открадвам. — Но ние нямаме оръжие — сви рамене Миню. — Намерете. Откраднете. Ето, тия пушки, които са раздали на свои верни хора — подчерта Андрей. — Издебнете жандармеристите, пипнете някой шмайзер. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 223-224. Тодораки пипва парите и изхвръква из пътните врата. Д. Немиров, Б, 31. Понякога стражарят притваря очи. Струва ми се, че ще се унесе в дрямка. .. Ще дойде минутата да пипна пушката му. Кр. Белев, РСК, 5-6. Колко пъти му бе идвало да скочи в езерото и да затвори устата на хората. Но той не беше пипнал и стотинка. Беше давал, а не бе и помислял да вземе. Ст. Даскалов, ЕС, 181. пѝпвам се, пипна се. I. Страд. от пипвам. — Това го няма в стихотворението — казах аз важно. — Ще го прибавиш, и без това има какво да се пипне вътре. Н. Стефанова, ОС, 84. "Ако ще се върши саботаж, ехе, има къде да се пипне, та да пропищи орталъка — разсъждаваше си." Б. Болгар, Б, 43-44. Хора идваха от всички страни. Знаеха, че тук ще се реши голямата грижа за хляба. .. Велин-кехая, макар и гяурин, като най-богат в нахията, имаше глас пред пашата, но и него не искаха да чуят. Или пък, което даваха, не можеше да се пипне: товар жито — за товар злато. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 194. II. Възвр. от пипвам (в 1 знач.). — Не бива. И кокошките не трябва да се скубят, — съветва го брат ми. .. Лошо правиш, момчето ми, лошо! Я да ти оскубят на тебе косата, добре ли ще ти е? Пенчо се пипва неволно по темето и наново загризва мократа връв. Чудомир, Избр. пр, 168. Той се пипна по челото и усети, че вдига температура. III. Взаим. от пипвам (в 1 знач.). Оставих аз настрана двете мечета и викнах: — Я ела, мари мецано, да си премериме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се

борихме. А. Каралийчев, ПС I, 59. — Госпожице, позволете да ви поканя... Катя се поколеба. .. Дамите се спогледаха. Вера Петрова прехапа устни. Двете сестри се размърдаха на местата си, после се пипнаха под ръка и изчезнаха някъде зад колоните. М. Грубешлиева, ПП, 16. пипва се, пипне се безл. от пипвам (в 9, 10, 11 и 12 знач.).

ПЍПВАМ СЕ несв.; пѝпна се св., непрех. 1. Разг. С предл. за. Хващам се, обикн. с ръка, за някого или за нещо; залавям се, улавям се. — Това е заговор против личната ми безопасност и против обществената сигурност! — изпъшка Телев и се пипна за револвера. Г. Караславов, Избр. съч. II, 404. Уплаших се, че купата изведнъж ще пламне, пипнах се за едно от плетените въжета и почнах да се хлъзгам надолу. О. Василев, УП, 54. Най-после.. те се пипнаха за комина и яростно хвърлиха знамената в калта. В. Андреев, ПР, 134.

2. Диал. С предл. за или на и същ. работа. Започвам да се трудя, да върша някаква дейност; залавям се, заемам се. Танас: — Разправям тука, че сте младоци, та ме е страх да не ме изложите нещо пред съветските майстори! .. Славчо: — Ти гледай ние да не те тупнем оземи! Танас: — Е-е-е-е-е! .. Славчо: — Ще изврякаш ти! Ще изврякаш! Само да се пипнем ние на работа. О. Василев, Л, 88-89. — Момчета, — посрещна ги Манол със строг глас — не се шляйте, а се пипвайте за работа, че иначе... лошо ще бъде, ви казвам! Ще паднем под стоте и тогава кой ще ни бере срама? Ив. Мартинов, М, 88-89.

◊ Близко като с ръка да го пипнеш. Разг. Много, твърде близко. Нашите очи все бяха вперени в Юмрю-Чал, който тулеше плешивата си глава в бели облаци — твърде близко, като с ръка да го пипнеш. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 88. Не пипвам / пипна с пръст някого. Разг. Не правя, не причинявам нищо лошо на някого, запазвам го напълно невредим. От Регина не само аз основателно се страхувам, но и мама, богатите роднини.. Колкото и невероятно да изглежда, никой не смее да я пипне с пръст, да ѝ каже лоша дума. С. Таджер, ПНМ, 10. Мехмед паша! .. — Между най-близките му има мои хора. Как мислиш иначе ферманът попадна в мои ръце? Защо, мислиш, още не ме е пипнал с пръст? .. — Не бой се, — каза — чер грош не се губи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211. Пипваме се / пипнем се гуша за гуша (за гушите). Обикн. в св. в мин. Разг. Изпадаме в крайно враждебни отношения, започваме да враждуваме ожесточено, напълно разваляме отношенията си. Само бай Тодор кръчмарят стоеше непоклатим като съдия, изслушваше търпеливо и двете страни и чак когато се пипнеха гуша за гуша, мръдваше от трона си и разперваше помежду им ръце. Ст. Даскалов, СД, 251. Пипвам / пипна за гушата някого. Разг. Разправям се с някого сурово, жестоко и го наказвам. Едно време католиците много държели на тая молитва и ако някой богомолец сбърквал реда на думите .. светите инквизитори тутакси го пипвали за гушата, оковавали го във вериги и го изправяли на съд. А. Гуляшки, ДМС, 200. — Пет пари не давам и за твоя бей. Кой ли ден ще пипна и него за гушата! К. Петканов, ЗлЗ, 68. Пипвам / пипна за яката някого. Разг. Потърсвам отговорност от някого за делата му, поисквам да отговаря за постъпките си и да бъде наказан. — Помисли и за такива като мен, дето не бива да си хабят свежестта и красотата с черен труд. Само че накъде? Към пълната лежачка? Горя от желание да се включа именно там, но като ме е шубе!.. Нали може да ме пипнат някой ден за яката. Сп. Йончев, Ст, 1970, бр. 1255, 2.

Списък на думите по буква