ПИПЀРЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Пиперлив (в 1 знач.), пиперен (във 2 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901. — Друга форма: пипѐряв, пиперѝв.