ПИПЀРЕН

ПИПЀРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и -рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който е свързан с пипер, отнася се до пипер (в 1, 2, 3 и 4 знач.). В градината не се мяркаше никой. .. Пиперените лехи не бяха поливани от вчера. На места позасъхналата пръст беше се напукала леко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 207. Дядо Габю правеше торище за пиперния разсад. М. Яворски, ХСП, 93. Назад остана фабриката с високия комин,.., ниските сушилни, натегнати от пиперен прах. Г. Мишев, ЕП, 73. На мястото, където са пролели кръвта си борците, се издигат вакуумно-консервната фабрика, пиперният цех. Тр, 1963, бр. 225, 2.

2. Диал. Който е с пипер, има пипер (в 4 и 5 знач.), обикн. в голямо количество; пиперлив, пиперев. — "Синко, Богдане, Богдане, / що си ми, синко, кахърен, / ..? / Дали ти ясте солено, / солено, синко, пиперно?" Нар. пес., СбВСтТ, 345. Седнал е Богдан, Богдане, / да яде Богдан, да пие, / .. / Че какво ли му й ястето? / Соляно и пиперено. Нар. пес. СбНУ ХХVII, 142.

Списък на думите по буква