ПИПИНИЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИПИНИЀРА ж. Разг. Остар. 1. Пепиниера, пипинера. По негова покана пристигнал градинар от Швейцария, за да устрои една градска пипиниера, "градина за развъждание на дърва". П. Мирчев, К, 88.

2. Само членувано. Борисовата градина в София. Младата акацийна горица на пипиниерата .. унило се тъмнее всред пустото поле. Ив. Вазов, Съч. IХ, 188. Беше му омръзнало: и разходки до пипиниерата, и таблата в Панаховото кафене. Ив. Вазов, Съч. IХ, 40.