ПЍПКА

ПЍПКА1 ж. 1. Остра заразна болест по домашните птици, свързана с появата на хрущялен болезнен израстък на върха на езика, който затруднява приемането на храна и вода. Кокошките — ако не вярваш, ела виж — до една изпукаха от пипката. Хр. Ботев, Съч. 1929, 57. — Там, в гората наоколо, има диви петли, нали? — Вярно. Има ги доста. — Тия петли!... Пипка да ги изяде всичките, до един, Павлович. Зарад тях сега, от две-три години, все по това време, за тукашната сиротиня настават чумави дни. Н. Попфилипов, РЛ, 29.

2. Диал. Очното заболяване кокоша слепота у хората. След залез слънце някои деца, по-често и стари люде, не виждат почти никак и трябва човек да ги води. За такива казват "фанала го пипката". СбНУ ХLII, 143.

ПЍПКА

ПЍПКА2, мн. няма, ж. Разг. Разсъдък, ум; пипе. "Служи — казва — според пипката си. Очи имаш и уши имаш." Ем. Станев, А, 67. Съгласие — съгласие, но да питаме какво има в пипката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 7. — Хич да го омотае една пола, да се води той, глупакът му, по женска пипка! Севда знаеше какво мислят вече за нея, топеше се и по цял ден тичаше като луда на работата, само и само да позаглади сръдните и клеветите им. Г. Караславов, С, 157.

◊ Не ми стига пипката. Разг. Не зная, не се сещам как да постъпя, как да се справя с нещо. Сече ми пипката. Разг. Умен съм, лесно и бързо схващам, разбирам. Кога му сече пипката на един човек, и в гората с вързани очи да го хвърлиш, пак ще се оправи. Чудомир, Избр. пр, 195. — Поседя при Пешо има-няма годинка и като змия се измъкна от селската си кожа. Сечеше му пипката, не друго. О. Василев, ЖБ, 78. Стига ми / стигне ми пипката. Разг. Зная, сещам се как да постъпя, как да се справя с нещо. — Кадърни ли са, стига ли им пипката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6.

Списък на думите по буква