ПИПКАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЍПКАВ1, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За домашна птица — който е болен от пипка1. Пипкава кокошка.
2. Диал. За човек — който е болен от кокоша слепота. Очевидно само вкъщи не искаха да го признаят за авторитет в каквото и да било,.. само там пренебрегваха мненията му .. — Гледай ги — продължаваше той злобния си монолог. — Вървят като пипкави, стъпват като в паници. А бе хей, идиоти, като казвам аз, кой да слуша. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 346.
ПЍПКАВ2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. 1. За човек — който се пипка, бави; бавен, муден. Веднага след вечеря Младен облече новите си дрехи, застана на вратата и занатяква на Тодора, че е пипкава и че нарочно се бави, само да го ядоса. К. Петканов, БД, 163-164. — Турчата са пипкави, ти знаеш. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59. — Стой!... — ядосано извика Чингис. — .. Пипкав си като баба в ръцете... От тебе ще излезе най-много интернист или психиатър. Бимби остави ножчето и се ухили виновно. Д. Димов, Т, 91. Докарах рибата близо до брега, но не я извадих — оставих я да се мята. Макарата ми се беше нещо оплела, заех се да я оправям. — Ей, че си пипкав! — чумоса ме ниският и нагази като мечка във водата. А. Мандаджиев, ОШ, 51.
2. Който е присъщ на такъв човек, характерен е за такъв човек; бавен. Погледът ѝ беше вторачен и студен, ръцете ѝ трепереха,
движенията ѝ бяха пипкави и несигурни. Г. Караславов, Тат., 243.
3. За работа, труд — който се извършва много бавно, изисква много усилия. Сашо се притаи и започна жадно да наблюдава стареца. По едно време оня спря, смукна си от стомната издълбоко, млясна сладко и продължи пипкавата си работа. С. Чернишев, ВМ, 108-109. Шиенето на гоблени е много пипкава работа.