ПИР

ПИР1, пѝрът, пѝра, мн. пѝрове, след числ. пѝра, м. 1. Богато, разточително угощение, обикн. с поканени гости и с увеселение; пиршество. Чоки ходеше на лов в горите, даваше пирове в палата. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 140. Като че ли глъчката и светлината са го [Момчил] събудили посред съня и той се пита неокопитен още кой е той самият.. и що е събрало всички тия люде около трапезата му на пир. Ст. Загорчинов, ДП, 463. Щастливи дни бяха тогава. Пировете отиваха с дни и траеха до зори. .. На разсъмване, когато пировете глъхнеха, пияните напудрени лица на царедворци задрямваха в скута на копринените кринолини. Р, 1926, бр. 203, 2. На своите успехи за прослава / днес пир на хората си шефът дава. Ем. Попдимитров, СР, 53. Сватбен пир. // Стесн. Гощавка, обикн. импровизирана, на открито. Веднага се зачуха гласове и смехове зад шумака и един рояк деца и жени се показаха с връзки и със стъкла в ръцете.. Разбрах, че веселата дружина идеше да направи тук един полски пир. Ив. Вазов, Съч. ХI, 87. В лозята селски пир. Пред нази / хора̀ завили по ливади. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 173.

2. Прен. Поет. С прил. кървав. Кръвопролитно сражение, кръвопролитна схватка, битка, война. Когато при Чаталджа, Булаир / кръв леяхме, във наший бащин дом / коварен тат се вмъкна крадишком / и забесува тамо в кървав пир / и рече: Тук съм — тук остаям веч / стопанът е далеч! Ив. Вазов, Съч. V, 168. Свършена бе бранта накрай. / Върнаха се от кървав пир морни воини. Н. Райнов, ВДБ, 31. Обр. Там с гордо пълновластие нощта / от всички зли покраища в света / на пир извика вихрите метежни. Д. Дебелянов, С 1936, 61. На златно ложе в изнемога / царицата лежеше. Страстен пир / на знойните желания кипежа / бе сякаш утолил. П. К. Яворов, Съч. I, 166.

ПИР

ПИР2, пѝрът, пѝра, мн. пѝрове, след числ. пѝра, м. Диал. 1. Пирей1 (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ IV).

2. Растението троскот (Ив. Дуриданов и др., БЕР, V).

Списък на думите по буква