ПИРАМИДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИРАМЍДА м. 1. Геометрично тяло, което е многостен със съединени в общ връх триъгълни стени, чиято основа е обикн. многоъгълник. Пирамида, на която основата е правилен многоъгълник и центърът на основата и върхът ѝ лежат на един перпендикуляр спрямо основата, се нарича правилна пирамида. Стереом. Х кл, 45. Ръбесто тяло, заградено с един многоъгълник, който се нарича основа и толкова триъгълника с общ връх, колкото страни има многоъгълникът, се нарича пирамида. Триъгълниците, които имат общ връх, се
наричат околни стени на пирамидата. Стереом., VI кл, 31-32. Зелени ели подобни на тесни пирамиди стоят милиони една до друга. Ив. Вазов, Съч. ХV, 52.
2. Монументална каменна гробница с четириъгълна основа и триъгълни стени с общ връх, в която погребвали древните египетски фараони. Близо до Кайро .. се намират развалините на старата египетска столица Мемфис. Около нея са гробниците на древните египетски фараони. Тези гробници представляват грамадни величествени каменни пирамиди, които извикват възхищение всред многобройните посетители от цял свят тук. Геогр. V кл, 78. Пирамидите били строени на левия бряг на р. Нил. Най-голяма е пирамидата на фараона Хеопс. Ист. V кл, 1980, 64. Повелителят на древните египтяни още приживе си строел пирамида — гробница. Фараонът се смятал за бог и трябвало да живее вечно. НТМ, 1961, кн. 5, 8. С изучаването на небето са се занимавали древните египтяни, които построиха пирамидите и сфинксовете. Г. Томалевски, АН, 5. // Каменна постройка с такава форма, но с пресечен връх и външни стълби, обикн. с колосални размери, която е имала култово предназначение в Мексико и другаде в Централна и Южна Америка. Мексиканските пирамиди привличат туристи от цял свят.
3. Разш. Направа, конструкция с такава форма, от камък, бетон, дърво и др. в памет на някого, на гроба му или на видно обществено място. Пред самото село се белее пирамида. Тя е издигната .. в чест на загинали за отечеството юнаци от Лакатник. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 51.
4. Прен. Вид акробатическа композиция с подобна геометрична форма, която се получава, когато участниците в нея застават един върху друг, стъпвайки на раменете и на бедрата на по-долните така, че да образуват няколко успоредни редици една над друга, стесняващи се към върха. Дойде и моят ред. Аз бях върхът на пирамидата. Покатерих се като котка, стъпих на двата последни гърбове и разкрачен, се изправих. Г. Белев, ПЕМ, 127. Има ни на една снимка — момчетата от нашия клас сме направили юнашка пирамида. Й. Попов, ЧП, 44. По случай завършванието на учебната година във военната гимназия .. ще се произведат разни гимнастически игри:.. надтичвания, стрелба с лък, пирамиди .. и пр. Бълг., 1902, бр. 519, 3.
5. Прен. Предмети, струпани един върху друг на купчина, която има широка основа, а към върха се стеснява така, че наподобява такава геометрична форма. Мир се стели над Нишката крепост, където през миналия век османците издигнали пирамида от глави на въстанали българи. В. Мутафчиева, БС, 67. Какво донесе Априлското въстание — пожарища и кърви, пирамиди от трупове. Забрави ли Перущица и Батак? Д. Спространов, С, 81. На пирамиди (сякаш са гранатни!) / Виж — нарове и портокали златни. Е. Попдимитров, СР, 54.
6. Воен. Подредени на едно място и подпрени едно на друго (или на специална стойка) оръжия, обикн. пушки така, че да образуват такава геометрична форма. Наблизо в пирамидата стояха пушките, над тях — раниците. Й. Йовков, Разк. II, 46. — Днес например Синигера не си почисти винтовката и я остави несмазана върху пирамидата. Кр. Кръстев, К, 221. По няколко изтрити стъпала се влизаше в просторна зала, отрупана с лъскави копия, насъбрани на пирамиди, като кръстци на нива. Ст. Загорчинов, ЛСС, 39.
7. Обикн. мн. Обикн. с прил. земни, каменни. Геол. Образувания с такава форма, присъщи на земния релеф, които са се получили главно под въздействието на водата и в резултат на ерозия. Творба на изветряванията и ерозията Кумините напомнят еднакво, както на кътинските пирамиди, така и отчасти на Иглите из Алпите. П. Делирадев, В, 77. По склонове.. от действието на дъждовната вода се образуват най-различни стърчащи форми, наречени земни пирамиди. Земните пирамиди с течение на времето постепенно се разрушават и изменят. Ст. Бошев и др., ГГ, 164. В напукани и поддаващи се на разтваряне скали (напр. варовици и пясъчници) от действието на дъждовната вода могат да се образуват каменни пирамиди. Р. Христов и др., Г, 54.
8. Спец. Триангулачен или граничен знак с такава геометрична форма. — Бе двама сърби излязоха насреща ни там, при пирамидата. Й. Йовков, Разк. I, 231. Младши лейтенантът безшумно стъпваше по жълтеникавата пътека .. Встрани на два пъти се бялнаха каменните гранични пирамиди. Б. Несторов, СР, 105. На бетонната триангулачна пирамида, облечена в бакърена мрежа против гръмотевиците, е написано 2925 м н.в. М. Гловня и др., Р, 96. С помощта на ските възкачването на Черен връх се значително улесни и с тях може да се стигне до самата пирамида. П. Делирадев, В, 258.
9. Обикн. мн. Анат. Чифтно образувание, част от пирамидния път на главния мозък, съставено от миелинови влакна. Характерни за продълговатия мозък са на първо място две снопчета миелинови влакна с триъгълна форма, наречени пирамиди (piramides), които се намират встрани от предната срединна цепнатина. А. Гюровски, АЧ, 339.
10. Анат. Част от слепоочната кост, включваща вътрешното ухо със слуховия и равновесен орган и преминаващата под нея сънна артерия и други съдове и нерви. Частите на слепоочната кост са следните: слепоочна люспа.., тъпанчева част.., и най-сетне
пирамида или скалиста част, която е най-сложно устроена. А. Гюровски, АЧ, 95.
11. Иконом. Финансова структура, възникнала и се утвърдила у нас през 90-те год. на ХХ в. с цел бързо забогатяване, привличаща вложители с обещания за високи лихви, които са необезпечени парично и зависят изцяло от набирането на повече депозити, използвани за лихви само на първите вложители (за сметка на останалите).
◊ Бъбречни пирамиди. Анат. Конусовидни образувания на брой от 7 до 20, обърнати с широката си основа към кората на бъбрека, които са част от сърцевината на бъбрека и са изградени предимно от събирателните каналчета на урината. Събирателните каналчета, които имат обща посока към хилуса на бъбрека, придават особена конусовидна структура на бъбречната сърцевина. Тези конусовидни образувания, възлизащи средно към 15, се наричат бъбречни пирамиди. М. Василев и др., ВБ, 234.
— От гр. πυραμίς, πυραμίδος.