ПИРАТСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРА̀ТСТВО, мн. ‑а (рядко), ср. 1. Дейност, занятие на пират¹; корсарство, каперство. Разрастващата се търговия и мореплаването в западната част на Средиземно море във все по-голяма степен подбуждали феодалите, които владеели крайбрежните градове, към пиратство. П. Цолов, Т, 30. Португалските военни кораби заемали важни точки по морските пътища на арабите и просто обирали и потопявали всеки срещнат арабски кораб. Това легализирано безогледно пиратство се практикувало особено много около Аденски залив. А. Бешков и др., ИГ, 62. Освен тоз път за обогатявание [подкупничеството] за турската хазна имаше и други — пиратството на берберийците, за което много договаряния ставаха между западните държави и Портата. С. Бобчев, СОИ (превод), 110-111. // Прен. Проява, поведение като на пират¹; разбойничество. Няма никаква опасност за вас, ако се подчинявате. — Това е пиратство! — каза глухо капитанът. — Вие ще отговаряте! П. Вежинов, ДБ, 58. Самолетно пиратство.

2. Прен. Нов. Незаконно използване на чужда интелектуална собственост, обикн. от сферата на изкуствата и литературата, с цел извличане на печалба. Забогатя от пиратство с видеокасети. △ Цялата им фамилия се издържа от пиратство на компактдискове.