ПИРГ

ПИРГ, мн. пѝргове, след числ. пѝрга, м. Остар. и диал. Крепост, кале. И като им даровал всичко друго, що им било потребно, пратил им и майстори да им соградат тамо в пустинята церква и килии, и един крепок пирг .., за да можат да се бранят от разбойническите нападения. Неофит Рилски, ОМР, 26-27. // Кула, обикн. на крепост. Тейно дюлгери доведе, / дюлгери, мамо, мастори, / нови градове да градят, / на градовете пиргове. Нар. пес., СбНУ ХХV, 66. Милена станува, сон кажува: / — Два се града градеа / на Миленови равни двори, / на два града, до два пирга, / на два пирга, до два орла. Нар. пес., СбНУ III, 61. Долетал йе сиви сокол, избърснал, / долетал йе сиви сокол на пирга. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 109.

— От гр. π?ργος.

Списък на думите по буква