ПИРЀН

ПИРЀН1 м. 1. Вечнозелен храст, който се среща рядко у нас като декоративно растение.

2. Бот. Род вечнозелени полухрасти или дръвчета от семейство пиренови с тесноигловидни или люсповидни листа и дребни, единични или събрани на съцветия, цветове, един вид от които расте в Странджа по каменливи сухи места. Erica. Баба ѝ живееше в истинска, стара карловска къща.. И дворът бе истински карловски, архитектът бе пуснал през него бистра, планинска вода.. И понеже се напояваше, бе потънал целият в чемерика и пирен, в троскот и папрати. П. Вежинов, НБК, 360.

ПИРЀН

ПИРЀН2 м. Хим. Високомолекулен въглеводород, съдържащ се в каменовъгления катран, откъдето се извлича в промишлени условия, който представлява жълтеникави

плочки и може да се разтваря в етер, бензол, сероводород, толуол. С тези процеси на кондензация се обяснява присъствието на коксовия катран на високомолекулярни многоядрени въглеводороди (хризен, пирен и др.) и голямо количество смола, която също се състои от високомолекулярни кондензационни продукти. Ал. Спасов, ХТГ, 133.

Списък на думите по буква