ПИРИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍРИНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който расте или се намира, живее в Пирин, планина в Западна България. Капакът на цигул‑

ката ще бъде от пиринска мура, грифът — от задморско дърво абанос, а лъкът — от габър. А. Каралийчев, С, 185. И последния куршум опазен / към челото си насочи тя. / .. Гръм... / .. / А като ударена от мълния / тънкоснага пиринска ела — / горда, права тя се олюля. Бл. Димитрова, Л, 295-297. Коня яхам — струмишки сердарин, / пушка меря — драмски харамия, / сабя нося — пиринска войвода, / моми либя — солунски гидия. К. Христов, СК, 67.

◊ Пирински чай. Многогодишно тревисто растение от сем. устноцветни, със срещуположни листа и с жълти цветове, разположени на съцветия, което расте у нас по сухите варовити места в Пирин и Родопите и се използва за чай. Siderilis scardica. Пиринският чай (..), характерен за карстовите терени на Родопите, Пирин и Славянка,.. едва се забелязва по оголените мраморни скали в южната част на Триградското ждрело. М. Тошков и др., НР II, 180.