ПИРИНЧАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРИНЧА̀НИН, мн. пиринча̀ни, м. Мъж, който е роден или живее в, край, около Пирин, планина в Западна България; пиринец. А тай година госте дойдоа, / госте дойдоа до два булюка — / се еринчене и пиринчене, / и пиринчене и крупничеане, / булюк башата от Симитлиа. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 59.