ПИРЍНЧЕН

ПИРЍНЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Който е от пиринч, направен е от пиринч; месингов, пиринчев. Железните кревати с пиринчени топки бяха покрити с дебели шарени черги. Д. Димов, Т, 10-11. Две хлопки — медна и пиринчена — си бъбреха и бележеха пътя на козето стадо. Й. Радичков, СР, 6. Нямаше никакъв друг човек в църквата, на потъмнелия пиринчен свещник горяха само две тънки свещици с блед, обезцветен пламък. П. Вежинов, НБК, 358. По домовете се пиеше турско кафе и то само от възрастните хора. .. То се мелеше в пиринчени ръчни мелнички. П. Мирчев, СЗ, 71. Дядо Златан дърпаше от пиринчената си луличка и подканяше кончето, по-скоро да стигнат село. Р, 1926, бр. 225, 1. Пиринчен дивит. Пиринчен щурак на чешма. Пиринчен пул. Пиринчена барутница.

Списък на думите по буква