ПИРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРЍТ, мн. няма, м. Минер. Железен двусулфид, който се среща в земната кора във вид на зърнести маси или на отделни кристали с месинговожълт цвят и със силен метален блясък, използван като суровина за добиване на сяра, серен двуокис и др., а по-рядко и за получаване на чугун и стомана. Медта се намира най-често под форма на серни съединения — пирити. Св. Райчева, К, 12. Най-важни железни руди са окисните ... Твърде много е разпространен пиритът .., който почти не се използува за получаване на чугун и стомана, защото те задържат известно количество сяра, която понижава качествата им. Хим. IХ кл 1965, 80. При удар пиритът изпуска искри.

— От гр. πυρίτης 'огнен камък'.