ПИРИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Минер. Който се отнася до пирит; пиритов. Карбитката му примигваше плахо, плесенясалите скали ту се осветяваха и по тях с огнени искри блясваха пиритни кристали, ту потъмняваха. Х. Русев, ПЗ, 275. Доскоро някои производства се приготовляваха само с вносна червена оксидна боя, сега тя е заменена с оксидна боя от пиритни утайки. ВН, 1963, бр. 3680, 1. Те разработиха начин, по който да се използуват пиритните угарки — отпадъчен продукт, при обработката на пиритния концентрат за сярна киселина в Димитровградския химически комбинат. ВН, 1961, бр. 3006, 1. Пиритни руди.