ПИРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Само в съчет.: Пирова победа. Книж. Победа, спечелена с цената на огромни жертви ( по името на извоюваната с огромни загуби победа от епирския цар Пир над римляните при Аускулум). — Струва ми се, господин генерал, че напразно давате жертви в тия преки атаки. .. — На нас не ни трябва пирова победа, господин генерал, на нас ни трябва лека, ефектна победа, която да укрепи и без това ниско падналия морал на войниците. П. Вежинов, ВП, 122-123. Сега всички се убедиха, че кметът и полицията победиха, но победиха с пирова победа. Пряп., 1903, бр. 36, 4.

— От гр. собств.