ПИРОМОРФИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРОМОРФЍТ м. Минер. Твърд, но крехък, кристален минерал, обикн. зелен с различни отсенки, по-рядко жълт или оранжев, който се образува в зоната на окисляване на залежите с оловни и оловно-цинкови руди и е суровина за добиване на олово. На места кварцът е бял, непокрит с железни хидроокиси и целите кухини от излужване са премесени от нежни, тънки и дълги безцветни или жълтеникави иглести кристалчета от пироморфит. Б. Ангелов, ЗМ, 21. Прилича [ванадинитът] на пироморфита и миметезита, но е по-мек. Различава се от тях с химически изследвания (положителна реакция на ванадий). В. Велчев, РМ, 196.

— От гр. пиро‑ + μορ5ή 'вид, форма'.