ПИРОТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРОТЍН м. Минер. Кристален или зърнест минерал с бронзовожълт до кафяв цвят и метален блясък (железен сулфид), който съдържа 60% желязо с примеси от мед, никел, кобалт, широко разпространен в природата. От рудните минерали се намират .. пирит .., по-рядко борнит .., пиротин, малахит .. и др. Р. Димитров, РЗН, 35. Най-обикновените спътници на медта в сулфидните медни руди са пиритът и пиротинът. Ц. Цветков, М, 23. Нерудната част на сулфидните руди се състои от пирит (FeS²) и пиротин Fe⁷S⁸. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 118. Най-разпространени минерали на магмените скали са .. пиротин, пирит, халкопирит. Г. Георгиев, П, 109-110.

— От гр. πυρρός 'огненочервен'.