ПИРШЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРШЕСТВО̀, мн. ‑а̀, ср. Обилна гощавка, обикн. с увеселение; пир. Пиршеството, твърде шумно и весело, се завърши с вкусния дар на Марица — пъстървите — опечени на богатата жарава. Ив. Вазов, Съч. ХV, 132. Ако искаш да не попаднеш в ръцете на лечителите, яж, колкото си гладен при всеки обед, но отбягвай пиршествата. А. Дончев, СВС, 22. На устройваните пиршества във Византия били поднасяни пикантни ястия с най-разнообразни подправки. Л. Петров и др., БНК, 90. ^● Обр. А щом Момчил се отдалечи [от стръвницата], гарваните запрелитаха над косматия труп — радостни за пиршеството, което ги очакваше. О. Василев, ЗЗ, 12.