ПИРШЕСТВУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРШЕСТВУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Остар. Книж. Пирувам. Едни не спят в чертозите на Фрина / поклонниците нейни. Буйна глъч. / ехти оттам: те пиршествуват в чест / на гордата хетера. П. П. Славейков, Избр. съч. I, 32. Могили в старост са били гробове и тамо язичници попове или жреци изпълнявали вероизповедни обреди, пиршествували за души почивших и пр. Г. С. Раковски, П I, 78. С една реч станахме първи в града: всякой ден са веселихме, всякой ден пиршествувахме. Ч, 1875, бр. 8, 370. ^● Обр. Смъртта е пиршествувала тук безумно и жестоко. Дими от кръв. Изпаренията от земята имат някакъв металически вкус. М. Кремен, Б, 135.