ПИСАЛИЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСА̀ЛИЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни, прил. Който е на писалище или е предназначен за писалище. На писалищната маса с извити крака лежеше разтворена книга. Ем. Станев, ИК I и II, 219. Инспекторът стоеше прав пред отворения прозорец, вдясно от писалищното си бюро — голямо, широко, тежко бюро, като билярдна маса. Д. Калфов, Избр. разк., 118. Под навеса на писалищната лампа започна да пише [шефът] с отсечен замах със зелено мастило. Бл. Димитрова, ПКС, 330. Пред един стол, претрупан с книги,.. с червени восъци и други писалищни потребности, седеше Левски. Ив. Вазов, Съч. VI, 69. Вратите на писалищните стаи са тежки, железни. Хр. Бръзицов, НЦ, 25.