ПИСАЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСА̀ЛКА ж. 1. Дървена, метална или пластмасова пръчица за ръчно писане с мастило, към която неподвижно е прикрепен писец (перо); перодръжка. Децата натопиха писалките си в евтиното виолетово мастило и се замъчиха с изплезени от напрежение езичета да описват върху белите страници на тетрадките си събитията, които едвам докосваха душичките им. Г. Русафов, ИТБД, 122. Когато улавя ръката, за да опита пулса, той взима трагична поза .. После той сяда на стола, взима писалката, топнува я веднъж.., пак топнува и почва да пише на амбулаторната карта. Д. Калфов, ПЮН, 14. Общинарите — гологлави, с писалки зад ухото, със зелени папки в ръцете — придрасваха из коридора и не поглеждаха към никого. Ил. Волен, МДС, 68.

2. Автоматична писалка. Ралчо и Костадин се погледнаха зарадвани. — Подпиши, па тогава! — измъкна декларацията Костадин, сложи я на коленете му, като подложи чантата, а Ралчо смъкна превръзката от очите му и му подаде писалката си със златно перо. Ст. Даскалов, СЛ, 41.

◊ Автоматична писалка. Писалка с резервоар за мастило и с неръждаемо перо, обикн. позлатено. Имах всичко на всичко около шестотин лева пари, часовник "Зенит" и една автоматична писалка. П. Вежинов, ЗНН, 75. Млад прислужник пое визитната картичка на Любомир Василев, на която той с автоматичната си писалка написа, че носи много поздрави от Давид Лазар. П. Спасов, ХлХ, 336. Библиотеката бе вляво, а насреща пламтеше камината, до която тъмнееше и червеното махагонено бюро, с грижлив порядък от малки лични предмети — златна поставка с автоматични писалки, попивателна, бележник. Бр. Йосифова, БЧМ, 5-6.