ПЍСАНЕ

ПЍСАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от пиша. Драган спря писането. Ръката му затрепера. Пачето перо отрони капка чернило върху затворената бяла книга. А. Каралийчев, ПГ, 114. Тук бяха наредени още повече книги и всякакви училищни вещи, хартии за писане, пера, мастила морави и черни. Д. Талев, ПК, 310. — Ти забравяш обаче колко е силен нагонът за творчество. За да не го задуша, аз го нагаждах така, че да ми носи повече приходи. В края на краищата не писането, а писателството ми стана професия. П. Вежинов, ДВ, 50. Времето ѝ отива в писане веждите, ядене, гости, баня. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 144. Писане на домашно. Писане на лозунги.

2. Само ед. Учебен предмет в началните класове на училището за усвояване на умението да се изписват буквите, а по-късно — да се пише художествено — да се съчинява, преразказва и под. След часа на писане Бачо Киро имаше история и поведе децата вън из селото, където щеше да ги изпитва и да им предаде нов урок. Ил. Волен, РК, 44. Поглъщаше жадно всичко, което изричаше младата учителка. Изписваше на плочката си с изплезено от старание езиче чертичките, ченгелчетата, бастунчетата и камшичетата, които тя задаваше на учениците си в часовете по писане. Г. Русафов, ИТБД, 267. — По аритметика ще ви задам три задачи със събиране, а по писане ще преразкажете една от трите приказки: "Мухата и волът", "Лисицата и враната" и "Печената тиква". И. Петров, ЛСГ, 42-44.

— Друга (диал. и остар.) форма: пѝшане.

Списък на думите по буква