ПЍСАР

ПЍСАР, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, прил. Остар. 1. Канц. Чиновник, служител, който води канцеларските преписки или преписва на ръка документи, книжа, обикн. в учреждение. Ученият син започва служебна кариера — писар в канцеларията на свищовския губернатор. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 118. — Я виж, какво дете имаш! Пише, та чудо. И главният писар от мировското съдилище не може да му дойде отхак. Ст. Чилингиров, ХНН, 166. Преди двадесет години той [Чукурски] беше постъпил във фирмата на Барутчиев като обикновен писар, след това стана счетоводител, после експерт и най-сетне генерален директор. Д. Димов, Т, 137. Слава богу, не съм някой писар или разсилен, та да гоня часа: мога да ида и в два и половина, мога и в три. Т. Влайков, Съч. II, 174. Общински писар. Старши писар. Епархийски писар. // Лице, чиято длъжност е да води документацията в някаква административна служба във военно подразделение, чета и др. Актът за смъртта на коня бе по-рано приготвен и се пазеше в папката на ротния писар. Д. Калфов, ПЮН, 38. На двора се появи и опълченецът Чаню, писарят на заставата. Й. Йовков, Разк. II, 56. В канцеларията, до една маса с разфърляни книжа по нея, стоеше фелдфебелът.., а до друга маса стоеше друг един войник, писар. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 5. През 1868 г. [Ботев] се записва в четата на дядо Желю войвода, определен е за писар на четата. Лит. Х кл., 143.

2. Лице, специално назначено от друго лице, за да му бъде технически помощник — да завежда и съхранява документацията му, да води преписките и сметките му и под. Той ме беше направил отдавна свой пръв писар и дал ми беше участие в работата си. К. Величков, Н, 1884, кн. 8, 659-660. Седемдесет хиляди грошовце са това, не е шега .. Че и аз не ще мога да ги сметна, нъ ще си хвана писар или пък секретар. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 15. Той беше и секретарин и писар на Святяйшийт игумен. Ч, 1871, бр. 10, 311. Напол. Господине писарю! .. Пишете — Императорът благодари на войската за нейната осведочана приверженост. Хр. Драганович, НБ (превод), 108.

3. Разш. Лице, което е преписвало на ръка текстове или е записвало казаното през време на политически преговори, съдебни заседания и под., преди да се появят съвременните модерни записващи устройства. — Нося ти поздрави и заръки от везира. Караибрахим само извърна глава и до него застана писарят му, та му подаде няколко свитъка. А. Дончев, ВР, 31. До една масичка, в средата, стои министърът д-р Георги Атанасович .. От двете му страни, покрай две дълги маси, скрибучат с пера писарите. А. Каралийчев, ПГ, 198. Писарите за преписвание прокламациите са надпреваряха кой повече екземпляри да свърши. З. Стоянов, ЗБВ II, 9.

Списък на думите по буква