ПЍСАРИН

ПЍСАРИН, мн. пѝсари, м. Остар. Писар. Преди няколко години аз чух, че г. Балбанов са върнал и останал в Цариград да търси адвокатско занятие, и че бил назначен за писарин при Св. български синод. С, 1872, бр. 34, 272. Иван [царят] дал Стояновото писмо на своя писарин и заповядал му да го прочете. Л. Каравелов, Съч. V, 63. Който иска да стане чиновник на правосъдието или в администрацията, той тряба да захване своята кариера като прост писарин при някой по-стар чиновник. Т. Икономов, С, 1872, бр. 41, 326.

Списък на думите по буква