ПИСАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍСАРЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. 1. Умал. от писар; млад писар. Общата тема е: първата любов на млади хора — ученици, ученички, писарчета и други такива натури, които животът още не е окалъпил. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 264. А на вратата стои писарчето Минко. — Много рано си отиваш, Янкуле — укори го той. Н. Нинов, ЕШО, 115. — Снощи ма запре младо писарче, / та да ми чете ситно писъмце. Нар. пес., СбВСтТ, 363.

2. Пренебр. Писарушка. И туй ми хареса, гдето в някои околии с време се пречистват разни общински състави, разни писарчета. Ал. Константинов, Съч. I, 46. А неспособните учителчета, писарчета.., за да си задържат тая незавидна службица.., те бяха най-буйните, най-бесните привърженици, подкрепители на тия митинги. Ил. Блъсков, КУ, 46.