ПИСАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Лице, което пише, съчинява, създава художествени литературни произведения. Художествената литература се твори от писателя. Г. Цанев, СИБЛ, 126. Вечерта пред микрофона на радио Варна прочетоха свои произведения писателите, които отиват в Добруджа. А. Каралийчев, ПГ, 153. Повече обичах да чета тогава други книги, главно по литература, и особено някои руски писатели. Т. Влайков, Съч. III, 44. Чезар Петреску е от по-младите съвременни румънски писатели, от най-даровитите. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5411, ХIХ. Детски писатели. Военни писатели. Гениален писател. Класически писатели. Писател — романист. Писател — фантаст. Писател — сатирик.

2. Остар. Разш. Автор. В следующите десет беседи, писателят е обръщал вниманието си само на един предмет: устройството на вселеная. Д. Витанов, НС (превод), V. — Колкото за учебника на г. Душанова по тази част [българската история], писателите на критиката го виждат досущ несъвършен. Т. Шишков, ИБН, ХI. Мнозина писатели искат да докажат, че сегашните гръци — ромеи — не са от чиста кръв елинска. Й. Груев, Лет., 1869, 65.